С дъх на люляк и мечти

Красиво е, нали?

 

Този едър люляк, напращял и тежък, 

В пластмасова кофа от вар

 

Той просто е,

Без претенция и поза

 

Тежи,намирисва, понася те за ръка

Към онова тайно място

 

Помниш ли когато беше дете?

Ходехте там с таласъмите

 

Свиквахте събрание и обсъждахте

Всички смели мечти 

 

Е, голям си вече и знаеш,

Че най-сложната проста мечта 

 

Е да бъдеш- тук и сега

Да обичаш-живота и мен

 

Помириши люляка и си спомни.

Красиво е, нали?